РАЙОН

Публикувано на: 29.07.2014

В исторически и в архитектурен план обектите в района на Военна академия “Г. С. Раковски” са ценни паметници на културата. Протоколът на Националния институт за паметниците на културата от 18 март 1985 г. декларира нормативно и изброява като такива по-голямата част от сградния фонд, оградата от пушки по бул.”Евлоги и Христо Георгиеви”, основната алея в парка и езерото. Тези забележителности въплъщават духовността и традицията на българската войска.
Photo
Най-внушителен е главният корпус на Военна академия, който е изграден в периода 1888–1894 г. по проект на чешкия архитект Антонин Колар за Военното училище. Сградата е триетажна в неоромански стил и е с типична за военните обекти архитектура. Фасадата наподобява старинна крепост, а погледната в перспектива “птичи поглед”, изобразява буквата “Е” (началната буква от името на княгиня Елеонора), с присъщите на постройките в този стил арковидни прозорци и сводове. Изградени са архитектурни военни мотиви във формата на бойни кули върху корнизите на покрива. През 1934 г. се ремонтира южният флигел (странично крило) на сградата. Тактическият кабинет се превръща в “салон за забави и представления”. В коридора на парадния вход се поставят две големи репродукции: “Атака” от Вешин и “Атака” на Стаматов, концептуално изразяващи тактическата доктрина на Военното училище и на българската войска. На източната стена, под часовника, върху мраморна плоча са изобразени границите на България.

Photo

Photo

Photo

Photo

Photo

През 2004 г. аула “Г. С. Раковски” бе възстановена в оригиналния си вид с инвестиция на Министерство на отбраната на Република България и с финансовата помощ на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Залата разполага с 120 места и е оборудвана с широкоекранна мултимедия, инфрачервена система за симултанен превод на три езика, съвременна аудио-визуална система и разполага с възможности за изграждане на телемостове в реален мащаб на времето.

Photo

Photo

Корпусът, в който е монтиран най-старият часовников механизъм във Военна академия, е на името на Елеонора Ройс Кьостриц – втората жена на цар Фердинанд I. Часовникът е изработен от специална сплав, която не се изхабява. Военна академия е храм на блестяща архитектура и уникално градинско аранжиране. Едно от многото й достойнства е в запазването на автентичността на безценния часовников механизъм от времето на цар Фердинанд I. Времето за съжаление е заличило следите от годината на производството, но е известно, че часовникът в кулата над царските зали е австрийски. Това е истински исторически паметник на техническата мисъл, който работи абсолютно точно и отмерва времето на учебните часове повече от сто години. Часовникът над „царските зали“ се навива на всеки 24 часа с уред, подобен на манивела. Навива се на три оси. В София има още два часовника, подобни на този. Единият се намира в Търговската гимназия, а другият е в едно училище на днешния булевард „Сливница“. Те обаче само наподобяват техническа и визуална конструкция на оригинала, който е във Военна академия.

Photo

Другата сграда в неоромански стил – бившето управление на Военното училище и Академията, строена паралелно с главния учебен корпус (днес финансово-административна сграда), е съхранена в автентичния си архитектурен облик.

Photo

В подобен стил е и специално построената за Военна академия сграда, която е градена от 1938 до 1942 г. Входът й е подчертан с балконски портик. Автор на проекта е архитект Александър Дубовник. В стилов аспект тя е подобна на учебния корпус. По фасадата са изваяни релефни фигури на старинни воини с мечове. Кулообразните мотиви по корниза и по покрива, както и аркообразните прозорци, създават атмосфера на дисциплина, строгост и войнственост, като се постига необходимата стилова връзка със сградата на архитект Колар.

Photo

Photo

Photo

photo

Photo

Решението за построяване на църква на територията на тогавашното Военно училище се взема през 90-те години на ХІХ в., а на 27 декември 1898 г. православният храм е тържествено осветен в присъствието на княз Фердинанд І. На 20 януари 1906 г. на специална церемония княз Фердинанд наименува храма на името на светите архангели (Михаил, Гавраил и Рафаил) и афишира желанието си в нея да се черкуват юнкерите от Военното училище.

През 20-те години на ХХ в. за увековечаване паметта на загиналите във войните от 1912-1918 г. негови възпитаници върху вътрешните стени на църквата по випуски са изписани техните имена.

Църквата функционира като действащ храм до 1946 г. През 2001 г. сградата е възстановена в близък до първоначалния си вид. Предвижда се също подновяването на плочите с имената на загиналите, но сега вече с изписването и на имената на падналите в заключителния етап на Втората световна война български офицери.

Photo

Photo

Към сградния фонд с културно значение принадлежи и “Манежът”, който е ремонтиран през 1926 г. Днес тази сграда е превърната в спортна зала и носи името на патрона на Военна академия “Георги Стойков Раковски”.
Исторически паметник и изключителна забележителност е уникалната кована ограда от цевите на пушките “Крънка” и “Бердана”, подарени на младата българска войска от Русия след Освободителната война. С тези сто и петдесет хиляди пушки достойно е защитено Съединението на България през 1885 г. За изработването на оградата съществува специален проект, който хармонира с общата архитектура на цялата композиция от ценни паметници на културата.

Photo

Изключителна забележителност е паркът на територията на Академията, както и принадлежащото му езеро. Той е създаден през 1906 г., но предисторията му започва с крепостен акт от 13 юли 1895 г.-, в който се посочва, че собственикът Димитър Петров продава на Военното министерство една четвърт от нива в Подуенската махала в размер на 30 уврата (около 30 декара). В края на ХIХ век този район се намира извън пределите на град София и първоначално принадлежи на Военното училище, а по-късно става собственост на Военната академия.
Photo
Паркът е проектиран от архитект Фридрих Грюнангер, който е автор на забележителни в архитектурно отношение обществени сгради и частни домове в София (Духовната академия; Синагогата; сградите, в които се помещават Турското посолство и Китайското посолство).
Photo
Инициативата за създаването на парка е на полковник Вичо Диков (по-късно генерал-майор) – началник на тогавашното Военно училище. Паркът е изграден в смесен пейзажно-регулярен стил, т.нар. в парковото изкуство “английски стил”, с характерните за него алеи с прави осови линии и свободно следващи терена творчески конструкции. Важен архитектурен елемент е езерото, изпълнено във формата на буквата “Ф” – началната буква в името на цар Фердинанд, на когото е наречен паркът.

Photo

През 50-те години на миналия век стопанисването на парка се поема изцяло от Военна академия. Благодарение на вложените усилия се създават компактни дървесни насаждения в живописна хармония с естествения терен и зелени площи с подчертани естетико-художествени качества. Парковите пространства са проектирани на отделни нива, следващи релефа на местността. Днес възрастта на основната част от дърветата е над деветдесет години.
Паркът притежава особена стойност като културно-историческо наследство, допълващо комплекса от сгради. Цялостната композиция създава автентичната обстановка на поредица от исторически събития от дейността на Военното училище, Военната академия и българската войска.

Photo

Photo

В забележителната архитектурна композиция на Военна академия “Г. С. Раковски” естествено се вписват официалният портал с караулката (КПП) и започващата от него Алея на победите, стълбището с Алеята на началниците на Военното училище, езерото в близост до централния вход и беседката под дърветата.
През 1933 г. пътят от караулката, която също е ценен архитектурен паметник с форма на цилиндрична кула, до Военното училище е превърнат в Алея на победите, състояща се от колонки и железни перила с пушечни цеви и емайлирани надписи с имената и датите на победите на нашата армия. Днес по Алеята на началниците, която е с подновена каменна настилка, от езерото се достига до централната сграда, в която се намират царските зали.
Photo
Photo
Други паметници, свързани с историята на българската войска, в района на Военна академия са Колоната на випуските на Военното училище и паметникът на Георги Стойков Раковски. Колоната е изработена върху т.нар. Площад на българския офицер и е открита през 1934 г. В основата й са разположени статуи на лъвове, символизиращи силата и храбростта на българските воини. На върха й има пластично изображение на бойни знамена с лъвчета. Те придават архитектурно единство на творческото послание на цялата композиция.
Photo

Паметникът на патрона на Военна академия “Георги Стойков Раковски” е изграден през 1967 г. от скулпторката Лиляна Маринова. Тя е автор на множество талантливи произведения в областта на монументалната пластика, познати не само в България, но и в Полша, Унгария и Германия. Съавтор на паметника е К. Сивилов. Поводът за изграждането му е годишнина от създаването на Военна академия, която с Регентски указ № 6 от 5.03.1946 г. приема името Георги Стойков Раковски.

Photo